Мислите ли, че онзи първи лъч, който е проникнал сутринта при изгрева на вашето слънце, не достига до вашето око и не носи всичко в себе си? – Носи. Той е първият поздрав, казва: „Аз съм светлина“. И който ходи във виделина, няма да се спъва.

Ще взема думите Христови: „Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го!“ Вие ще намерите допълнението на това: „Всичко, каквото чух!“ Често употребявате думите „на вас всичко ви казах“. Може ли всичко да се каже? – Може. Всичко може да се каже на онзи, който всичко разбира. Нима онова житно зърно, което вие посаждате в земята, не съдържа всичко в себе си? – Съдържа. Всичките онези соли са внесени в това семе. Нима първият лъч, който иде от слънцето, не носи всичко в себе си? – Носи. Всеки ден вие се събуждате и казвате: „Господи, Ти си ме забравил, аз нямам приятели. Няма кой да ме обича. Всички са ме изоставили“. Мислите ли, че онзи първи лъч, който е проникнал сутринта при изгрева на вашето слънце, не достига до вашето око и не носи всичко в себе си? – Носи. Той е първият поздрав, казва: „Аз съм светлина“. И който ходи във виделина, няма да се спъва. А виделината е като един резултат, едно изявление на Божествената Любов. Любовта е едно изявление на Бога и само чрез Любовта ние можем да Го познаем. Всички други философски разисквания и твърдения, това са само залъгалки. Ако това беше една велика истина, ако всички онези трактати, онези велики томове съдържаха истината, ние всички трябваше да бъдем добри хора.

Каквото чух,
НБ - София, 9.12.1923г.