Аз обичам следната черта в човека, тя е Божествена: като направим най-хубавото, да кажем: „Аз можеше още да направя, сега малко направих“. Всякога, като направим някому нещо, у нас трябва да остане туй чувство, че още можехме да направим.

Някоя сестра ще каже тъй: „Аз живея на небето“. Друга ще каже: „Аз пък живея на земята“. Казвам: Сестри, и двете живеете на земята, и двете живеете на небето, само че и двете не изпълнявате волята Божия. Това е, което аз зная. Едната живее на небето и виждам, че и тя не прощава; другата живее на земята, виждам, че и тя не прощава. Не, не, то е на сцената. Всички трябва да се освободим веднъж за всякога от тези лъжливи измами! Аз познавам Христа. Не, не, рязко и положително. Когато срещнеш един човек, да не ти е отвратителен, да не те е страх от него. Запример, срещнеш една мечка и в първо време те е страх от нея. Ще трябва да привикнеш да не те е страх. Ще се приближаваш постепенно, постепенно към нея, докато се научиш свободно да се занимаваш с нея, свободно да се разговаряш. И после тя ще ти каже: „Защо те е страх от мене? Аз не съм тъй страшна, както мислиш, не съм тъй отвратителна“. Знаете ли колко благородни неща има скрити в нея? Знаете ли колко благородни неща има скрити и в най-лошия човек? В затаените кътища на човешката душа се крият добродетели, които тепърва искат условия, за да се развият. И ние виждаме греха, с който е обвита човешката душа, но тя пъшка отдолу и казва: „Няма ли някой брат да ми помогне? Ти си брат, дошъл в името на Христа, можеш ли да ми помогнеш?“ Как ще ѝ помогнеш? Ще кажеш: „Аз живея в небето“. Е, хубаво, аз те поканя вкъщи и нищо не ти дам, казвам ти, че живея в небето, и си седя спокойно. Да, но ти си гладен. Хляб се иска тук! Човек, който живее в небето, трапезата му никога не трябва да се дига. Той винаги има трапеза за своите ближни. И като му дойде някой гост, той ще бъде първият, който ще го посрещне, ще му услужи и след като му услужи, няма да казва: „Само аз мога да направя това“. Не, той ще каже: „Много малко нещо направих“. Такъв човек е много скромен. Аз обичам следната черта в човека, тя е Божествена: като направим най-хубавото, да кажем: „Аз можеше още да направя, сега малко направих“. Всякога, като направим някому нещо, у нас трябва да остане туй чувство, че още можехме да направим. Като ти даде някой нещо или направи нещо за тебе, тъй да каже: а ние се заблуждаваме, мислим, че много нещо правим. Не е в многото даване, не е и в малкото даване. Малкото може да е много, и многото може да е малко. Аз мога да ви дам 100,000 лева и да ви убия на пътя, а мога да ви дам 10 ябълчни зрънца и да ви кажа: „Посадете ги в градината!“ Но тези ябълчни зрънца може да ви послужат повече, отколкото парите. Сега много и малко, това са неща относителни.

Колко пъти да прощаваме?,
НБ - София, 27.1.1924г.