Мислите ли, че не трябва да обичате онази малка божа кравичка, която по някой път може да се качи по вас и да лази?

Законът е такъв: Трябва да любиш някого в света. Ако човек не може да люби онзи първият лъч, който е влязъл в окото му, той не е човек. Аз това наричам Любов. Първият лъч, който влезе в твоя ум, първият лъч, който влезе в твоята душа, първият лъч, който внесе тази радост, ти трябва да го обичаш. Може да е малък този лъч – нищо, ти ще го обичаш. Мислите ли, че не трябва да обичате онази малка божа кравичка, която по някой път може да се качи по вас и да лази? Вие даже не се спирате да помислите и казвате: „Нямаш право да ходиш отгоре ми“. Мислите ли вие, че сте постъпили по закона на Любовта? Аз се учудвам, срещам много религиозни хора, ученици имам, които за една божа кравица казват: „Тази божа кравица не трябва да лази по мене“. Не, ти не си разбрал закона. Тази божа кравица щом се качи отгоре ти, казва: „Ти божа кравица ли си като мене?“ Божа кравица, отлично име! – кравица на самопожертване. Забелязали ли сте какъв е животът на тази кравица? Тя си има дрешка отгоре. Наблюдавали ли сте цвета на нейната дрешка? Сега, разбира се, не е във външната форма. Зад тази божа кравица седи нещо разумно. Ако аз пратя едно малко дете да ви донесе едно карамфилче, то тия от вас, които не ме обичат, ще кажат: „Е, едно карамфилче!“ Но я попитайте онези, млада мома или момък, които ме обичат, какво ще кажат? „А, карамфилче!“ – Скачат, радват се. Защо? – Любовта говори вътре в тях! Това е факт. И онзи, който има тази велика Любов в душата си, за него тези малките неща внасят радост и веселие. И колко пъти днес Господ ще изпрати едно малко дете да ви донесе едно карамфилче! Още като се събуди някой, рано сутринта, Господ ще му изпрати едно карамфилче. Виждам, някой се радва, скача, а някой ще изхвърли карамфилчето, казва: „Аз съм стар“. Аз гледах, едно дете донесе на една стара баба едно карамфилче, тя казва: „Синко, стара съм“. Не, не, макар и стара, нека вземе туй карамфилче. Тази баба като казва, че е стара, друго нещо подразбира тя. Тя иска да каже: „И когато бях млада, аз не любих, пък и сега не любя, не съм се научила на туй изкуство“. Всички съвременни хора ги е срам да кажат, че любят. Не зная на какво мяза тяхната любов. Не, герои трябват.

Който люби,
НБ - София, 2.12.1923г.