Много учени хора се лекуват от гнева си с работа.

Някои хора кипват много скоро. Че кипват, това е много хубаво, защото иначе щеше да бъде за тях по-лошо. Но като кипнат, трябва да знаят къде да пратят тази енергия. Човешкият организъм си има свой отдушник, капак, през който може тази енергия да се изпрати навън. Всеки от вас ще отвори отдушника на сърцето, на ума и на волята си, за да може тази енергия при кипването да излиза през тях, там да се вдига шум. Някой човек влезе в дома си, започне да вика, да дига ръце, да скача и казва: аз ще направя туй, онуй, хубаво да знаете. И после седне на стола си и започва да работи. Много учени хора се лекуват от гнева си с работа. Например някой учен е онеправдан от някого в критиката си и той се разгневи, но веднага взима брадвата, нацепва няколко дърва и се успокоява. Или – взима перото, пише, пише, докато се укроти. Добре е и ние да имаме една градина на разположение или едно лозе, та който се обиди или докачи от някого, да вземе мотиката и хайде на работа. Тъй ще се редувате един след друг. Ще кажете: смешно е това нещо. Да смешно е, но приятно. Да отидеш на лозето, да му копаеш и говориш, е хубаво, приятно нещо. Само по този начин ние ще намерим истинския път на възпитанието.

Елементи в геометрията,
МОК - София, 3.2.1924г.