От очите ви трябва да излизат дълги, непреривни лъчи от светлина, които да отиват до обекта или до вашия приятел. Тази светлина трябва да бъде хармонична, приятна и не само да отива до вашия приятел, но и да се връща – да прави един кръг.

Днес хората се въодушевяват от звездите и като се възхитят от някого, казват, че очите му изпущат искри, светещи очи имал. Не, опасни са тия очи, от които излизат искри. Тия искри не са лъчи, това са пресекулки. От очите ви трябва да излизат дълги, непреривни лъчи от светлина, които да отиват до обекта или до вашия приятел. Тази светлина трябва да бъде хармонична, приятна и не само да отива до вашия приятел, но и да се връща – да прави един кръг. Движението на тази светлина трябва да бъде кръгообразно. Някои хора като гледат, много бързо си движат очите и погледът им с хвърля от едно място на друго. Това са фокуси в природата, които тя наказва. Те са едно зъбчато колело. Защо именно вие ще си вдигнете очите нагоре, ще погледнете и после веднага ще ги свалите надолу? Кои са причините за това? Някой казва: Това е навик в мене. Може да е навик, но отде е дошъл той? Вижте онзи пианист, който тъй вещо майсторски си движи ръцете по клавишите, как е придобил този навик? Той се е учил дълго време, много е свирил и най-после е придобил този навик, това изкуство да свири тъй леко на пианото. Той седи на пианото и не мисли за пръстите, но свири ли, свири. Той казва: Аз не гледам в клавишите, не мисля за пръстите. Да, ти не мислиш, но твоите пръсти работят по определени закони. Ти си свирил цели 10 години усилено и съзнанието ти вече се е предало в мускулите на ръцете ти. Ти не мислиш, но мускулите на ръцете са под прямото управление на съзнанието ти. Някой казва: Аз не зная какво да правя. Не знаеш какво да правиш! – Учи се да свириш. Та за всички тия навици, които днес имате, не се оправдавайте, че са прости навици, но трябва да знаете, че за да ги придобиете, вие сте учили дълго време, свирили сте, докато най-после са станали несъзнателни. Най-първо вие сте свирили и сте знаели смисъла на вашето свирене, а сега сте го изгубили. И знаете ли какво е станало, като сте изгубили смисъла на вътрешния оригинал? Уповавали ли сте се само на вашия ум, да видите в какво състояние ще се намерите? Дойде ли някой, затрие една нота от оригинала и вие си казвате: Липсва една нота, но коя ли беше тя? – Не знаете, коя беше. Турите друга вместо нея, но изопачавате оригинала. Дойде друг някой и той затрие някоя нота. Вие погледнете оригинала и си казвате: Не ме лъже паметта ми, имаше тук една нота, липсва тя. Коя ли беше? Припомните си уж, турите вместо нея друга нота, но още повече изопачавате оригинала. И след време погледнете, вие съвсем сте изопачили оригинала, т.е. съвсем сте изопачили характера си и вече коренно се различавате от онзи първоначален човек, от онзи първоначален път, по който сте вървели.

Езикът на природата,
МОК - София, 16.12.1923г.