Най-после, ще благодариш на Бога в себе си, че те е създал и поставил при условия да се радваш на живота и да го използваш.

Силата на яденето не е толкова в самото ядене, колкото в чувството, което се изпитва при него. Силата на мисълта не е толкова в самата мисъл, колкото в нейния процес, в онова вътрешно ободряване, което тя дава. Силата на дадено желание не се състои в самото желание, но в онова движение, което то създава у човека. Силата на кибритената клечка не е в самата клечка, нито в нейната главичка, но в малкия пламък, който тя дава. Значи силата на всички неща не се състои в голямото, в грандиозното, но в малкото, едва уловимото начало в тях. Това малко начало аз наричам свещен огън. Само свещеният огън е в сила да реализира копнежите на човешката душа и на човешкия дух. Този свещен огън е огънят на Любовта. Що е Любов? – Любовта не е товар, Любовта не носи разочарования, Любовта не може да се нарече и сила. Любовта е това начало в човека, което го освобождава от всички мъчители, били те във вид на противоречия, заблуждения или ограничения. Любовта е това начало в човека, което внася в него богатство, сила, мощ. От сиромах то прави човека богат; от слаб прави го силен; от немощен прави го мощен. Благодари на това, което носи богатството, а не на самото богатство. Кое е това, което носи богатството? Ти се качваш на една кола, поставена на четири колела и благодариш на самата кола и на колелата, чрез които тя се движи. Тази кола се тегли от две живи, разумни същества, на които също така трябва да благодариш. Обаче друго едно същество, още по-разумно от първите две, стои горе на колата, държи юздите на двете същества и ги направлява. На това разумно същество трябва да благодариш най-много. И за това същество трябва да се държиш. Тъй щото, качиш ли се на една кола, с краката си ще благодариш на самата кола. С очите си ще благодариш на конете, които теглят, а с устата си ще благодариш на разумното същество, което направлява и конете, и колата, да върви напред. Най-после, ще благодариш на Бога в себе си, че те е създал и поставил при условия да се радваш на живота и да го използваш. Казвам: ако човек съзнава това нещо за една обикновена кола и благодари за нея, колко повече той трябва да благодари на земята, като основа, на която е стъпил. Земята не е нищо друго, освен кола, в която човек се е качил и пътува. Тази кола се тегли не от два, но от един голям кон – слънцето, което всеки ден изгрява и залязва, тегли, движи колата по начертания ѝ от Бога път. Разумното същество, което направлява тази кола, това е Великият закон – Духът Божи. Съзнава ли това, човек трябва да благодари на земята, на която е стъпил, на големия кон, който неуморно припка, тегли колата и на Духа, на закона, който направлява и ръководи цялата работа. След всичко това не трябва ли човек да благодари, че му е дадена възможност да живее, да вижда Божиите творения и да им се радва?

Което остарява,
СБ, РБ - 7-те езера, 10.8.1932г.