Има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели.

Във всинца ви трябва да се развие наблюдението. Не казвам да бъдете любопитни, но наблюдателни. Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате. При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората. За пример, срещнеш двама души, които се обичат. Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат. Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също? Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи? Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи. Аз съм срещал мнозина, които обичат някого само заради сините му очи. А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал! Значи той обича този човек заради черните му очи. Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи! И действително, има нещо особено в тия ясни очи. И в тия черни очи пак има нещо особено. Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо? Нали и той има черни очи? Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели. Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея. Това означава, че на физическия свят ти можеш да имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш да налееш в него само 1 литър вода, нищо повече. Можеш ли да налееш в този съд 2 литра вода? – Не може по никой начин. Значи, един литър вода, това е единият приятел, който можеш да вместиш в съда – двама не можеш. Друго положение. Вие знаете закона за скачените съдове от физиката, нали? Питам тогава: приятелството на твоя приятел може ли да премине в друг някой? – Може. Как? – Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел. Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел. И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят? – Можем. Какви ще бъдат те? Вие имате и сте имали приятели. Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел? Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма. И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма. Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението. От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират. Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място. Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици. Те са части на една единица. Днес хората казват, всеки за себе си: Аз съм една единица. Не, не си единица. Вие видяхте, че единица с единица не могат да се съберат. Единицата с нула, например, може да се събере, при което се получава числото десет. И тъй, вашият приятел, с когото ще се съберете, или той трябва да е нищо, а вие единица, или вие трябва да сте нищо, а той единица. И като се съберете двамата, ще образувате една десетица. И ако те срещне някой и ти каже, че ти не струваш нищо, кажи му: Аз тъкмо това търся, една единица, която като намеря, ще я направя 10 пъти по-голяма. Ако ти си единица, ела при мен, защото без мен пак единица ще си останеш, а с мен ще станеш 10 пъти по-голям, отколкото си сега. Тук приложението на тази единица е оригинално и смешно.

Единицата и вечността,
МОК - София, 30.12.1923г.