При сегашното си развитие туй знание, което придобивате, трябва да е насочено към една определена посока. Не казвам, че трябва да бъдете едностранчиви, но във всичките си работи да имате единство.

Сега вас, младите, аз наричам „богати хора“. Тия богати хора мислят, че имат право да иждивеят своето богатство в света тъй, както намират за добре. Това е вярно, те имат право да иждивеят своето богатство, както намират за добре, но ако бяха умни. А сега се явява въпросът вие разбирате ли как трябва да иждивявате вашата енергия? Да допуснем, че някой от вас иска да следва в университета, запише се, учи два-три семестъра и после казва: „И без учение минава.“ Зареже университета, казва: „Аз ще стана учител, ще просвещавам народа!“ Става учител, но след две-три години зарязва и учителството. После казва: „Търговец ще стана!“ Започне търговията, но след четири-пет години и търговията напусне. Хване се след това на някакъв занаят - и него скоро напуща. И най-после хората казват, че този човек е опитал всичко, енциклопедист е станал. Не, тези хора, които опитват всичко, нищо не научават. Някои казват: „Да опитаме всичко в живота!“ Знаете ли какво нещо е да опиташ всичко? Човек, който опитва всичко, ще замяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казало: „Мамо, млечице искам!“ - „Утре, мама, ще купим, утре.“ На другия ден детето пак казва: „Мамо, медец искам!“ - „Утре, мама, ще купим.“ Но тя нищо не купувала. Детето искало това-онова, но нищо не хапнало, докато най-после умряло. Циганката си казала: „Е, поне от всичко си хапна.“ Така и съвременните хора, които иждивяват всичката си енергия, най-после казват: „Поне научихме нещо.“ Конкретно какво научихте? Например аз съм виждал мнозина, след като страдат, казват: „Аз научих какво нещо е беднотията.“ Но дайте им след това пари, ще видите, че те не са научили урока си, пак старата песен започват. Следователно при сегашното си развитие туй знание, което придобивате, трябва да е насочено към една определена посока. Не казвам, че трябва да бъдете едностранчиви, но във всичките си работи да имате единство. Например имате склонност към поезия - да пишете нещо; напишете няколко строфи, но това, което напишете, да остане и след вас. Не е достатъчно да кажеш нещо и след това да го забравиш, но да си го написал едновременно и в ума, и в сърцето си. Иначе, напишеш ли нещо и го забравиш, това е изхабяване на енергията ти. От това, което човек създава, най-първо той трябва да се ползва - такъв е Божественият закон. Някои казват: „Нали трябва да живеем за своите близки?“ Ближен е всеки човек сам за себе си. От знанието, което добия, най-първо трябва да се ползвам аз, за да видя каква полза ще принесе на мене, и след като направя първия опит и получа добри резултати, тогава ще приложа този опит и върху близките си. Най- първо знанието си трябва да приложа върху себе си - това е логично.

Придобивки на съзнанието,
МОК - София, 20.1.1924г.