Само Бог може да премахне омразата. Никаква друга сила не може да я отстрани. Следователно, ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата

Казват: Трябва да пресъздадем обществото, т.е. да го подобрим. – Оставете обществото само да се оправя. При сегашните условия вие не можете да направите нищо. Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън. Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта. Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня. Ще кажете, че имате други планове. – Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате. Снегът ще ви застави да седите вкъщи. Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете. – Трябва да воюваме. – И това е невъзможно, снегът е дълбок един метър. Ще седите вкъщи – нищо повече. На сняг, дълбок един метър, воюва ли се? Карат ли се волове да орат в дълбок сняг? Дето има дълбок сняг, нищо не се прави. – Кога ще свършим работата си? – Когато времето се стопли, и снегът изчезне. Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане. Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи. Първото нещо – снегът трябва да се стопи. Що е снегът? – Омразата, която царува в света. – Кой може да премахне омразата? – Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея. Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата? – Не може. – Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е. само Бог може да премахне омразата. Никаква друга сила не може да я отстрани. Следователно, ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата. Какво е нейното произхождение, това не ни интересува. Учените обясняват произхода на снега. Те казват: Паднал е дълбок сняг. – Така е, но този сняг има едно свойство: той вкочанясва, парализира човешките ръце. Достатъчно е да постоиш три-четири деня вън на снега, да замръзнат ръцете ти, да се парализира всякаква твоя дейност. След това ти не си в състояние да свършиш каква и да е работа. Такова нещо е омразата. Тя е снегът в човешкия живот. Тя не е много опасна. Има закони, които се справят с нея, но ние ще очакваме времето й. Не се плашете от този сняг. Вярвайте в Бога, Който живее във всички. Аз вярвам, че в сърцата на всички хора има нещо добро. Казваш за нещо: Хубаво е това, но интересите ми не позволяват да го приема. Значи, той признава, че има нещо добро, но не може да го приеме. Казано е: „По-скоро камила ще влезе в иглени уши, отколкото богатият в Царството Божие". Казвам: Богатият не може да възприеме свободните идеи. – Защо? - Той съзнава, че в тях има нещо добро, но интересите не му позволяват това. Един ден, когато осиромашее, той пръв ще стане свободомислещ, пръв ще приеме социализма. Като беден, той казва: Да се разделят богатствата между хората. Като богат, той казва: Не може да се раздели богатството между хората. Значи, като богат, снегът е паднал около него. Щом осиромашее, снегът се е стопил, и той казва: Да разделим земята помежду си. – Как ще я разделите? – Разумност се иска за това. Във всички прояви на живота е нужна разумност. Ако синовете искат да разделят помежду си богатството на баща си, ще се оправи ли животът им? Няма да се оправи. Всеки брат ще иска да си продаде имането и да го изяде. С това нищо не се постига. Синовете трябва да се сплотят около баща си, да работят задружно и да изкарват прехраната си с общ труд. Трудът на всички хора трябва да се използува за общото благо.

Плати ми, що ми си длъжен,
НБ - София, 30.3.1924г.