По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре, като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може да го пречупят. Тогава в него трябва да се създаде морален устой.

Ако ви се зададе въпросът коя е най-важната работа, с която човек трябва да се занимава в сегашния си живот как бихте отговорили? – Онази основна работа, която да представлява най-високия връх на неговия живот, а всичко друго да се централизира около нея. Коя ще бъде тази основна работа? (– Да учи.) Едно малко разсъждение. Да допуснем, че имате едно дърво, тънко и високо като топола. Ако ви попитат кои са причините да бъде това дърво тънко и високо, как бихте обяснили? Идете в боровите гори, в буковите или в други някои, дето дърветата са наблизо, ще забележите в тях едно състезание да растат нависоко. Защо? Окръжаващите ги условия са стеснителни и затова в тях има стремеж и желание да се надпреварват едни други. След като излязат нависоко, те свободно възприемат слънчевите лъчи и после вече у тях се поражда желание да се разпрострат нашироко. Следователно, ако дървото е тънко, значи окръжаващите го условия за него са били стеснителни. Обратно: ако дървото е дебело, ще направим заключение, че това дърво от ред поколения е расло само. У него е нямало стремеж да расте нагоре, понеже никой не му е пречил да възприема направо слънчевите лъчи. Но като е нямало кой да го защитава от бурите и ветровете, то е станало дебело, та да може да отстоява срещу тях. По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре, като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може да го пречупят. Тогава в него трябва да се създаде морален устой. Някои хора, които са действали самостоятелно, които не са имали никаква подкрепа отвън, техният характер придобива по-голяма дебелина, такава, каквато има дъбът или друго някое растение.

Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите,
МОК - София, 2.3.1924г.