За да разберем живота, трябва да подигнем съзнанието си над корените отгоре, над материалния живот.

Вяра и безверие. Аз ще се спра върху думата „безверие“. Безверие има даже и в църквата. Там дори има най-голямото безверие. Най-голямото безверие е между свещениците, владиците, проповедниците – най-големите безверници са те. Факт е това! И всички ще бъдат съдени с една Божествена мярка, според която няма лъжа. Няма какво да се осъждаме. В какво седи безверието? – Безверието седи в това, че всеки един човек е направил себе си божество. Съвременните хора мислят, че Бог е у тях, че като техния Господ, тъй както те Го разбират, друг Господ няма, че като тяхната църква, като тяхната държава друга няма, и туй, което е у тях, е съвършено. Туй е само отчасти вярно. Истината в дадения случай, в сегашния век, е извън нас. Като казвам, че Истината е извън нас, ще ви приведа едно сравнение, да разберете това. Всичкият живот на едно дърво в корените ли е? Проявлението на целокупния живот не е в корените долу, той частично се проявява там. Животът в корените на дървото е само частичен, в тях се съдържат само ония условия, чрез които се добиват сокове за растенето на това дърво. В корените на дървото не може да става цъфтенето на цветовете. Ако корените кажат, че всичко е в нас, това е така само отчасти. Животът може да се прояви и над корените отгоре. И ние, съвременните хора, сме корени на този живот. За да разберем живота, трябва да подигнем съзнанието си над корените отгоре, над материалния живот. Няма какво да спорим дали човек трябва да живее или не материален живот. За нас материалният и духовният живот са две математически отношения. Сега, каквото и да ви говоря, вие ще си кажете: „Това не се отнася до мене“. – Всичките неща се отнасят до всеки едного от вас. Всеки един от вас тази сутрин може да се запита: „Аз прогледал ли съм, добил ли съм онова знание, което внася светлина в ума? Добил ли съм онази свобода на моя дух, онова благородство, онова нежно чувство, онова снизхождение, та да имам към всички същества наоколо си такива правилни отношения, каквито Бог има към мене?“

Господи, да прогледам!,
НБ - София, 9.3.1924г.