За да бъдеш музикант, трябва да се родиш музикален; този подтик към музиката да е у тебе още от раждането ти. Остане ли отпосле да се развиваш, това вече са второстепенни дарби.

Преди 20 години дойде при мене един учител от Разград и ми казва следното: аз имам желание да следвам по музика, главно да уча цигулка. Аз го погледнах, питам го: това желание с тебе заедно ли се роди или отпосле дойде? – Отпосле дойде. Преди четири години слушах един оркестър и тогава ми дойде мисълта, че мога да стана музикант и мога да се науча да свиря. Аз му казах: ти не си за цигулар, ти можеш да станеш добър търговец, а на цигулка ще можеш само да стържеш. И така стана. Ако у тебе се яви една мисъл за свирене на цигулка само от преди четири години, тя не е твоя заложба. Ако мисълта, желанието за музика се ражда заедно с тебе, само тогава ти можеш да бъдеш музикант. Значи, за да бъдеш музикант, трябва да се родиш музикален; този подтик към музиката да е у тебе още от раждането ти. Остане ли отпосле да се развиваш, това вече са второстепенни дарби. Затова вие трябва да започнете с ония дарби, които природата е вложила във вас още отначало и на техен гръб да развивате и по-слабите си сили. Някои от вас са силни в математиката, други са паметливи, трети имат силно въображение, четвърти са поети, музиканти, писатели и други – всеки има известна малка дарбица, която трябва да развива в този живот. Бъдете доволни от малкото, което имате. Гледай сам да бъдеш доволен от това, което имаш. Не се спирайте върху похвалите на хората. Ако ти, един малък поет, отидеш при един първокласен, гениален поет и му се похвалиш със своята работа, той ще те погледне, само ще се поусмихне и няма да те похвали, нито ще те насърчи много, но ще каже само: хубава е тази работа. А онзи, който не разбира от поезия, ще ти каже: това е отлично нещо! Обаче тази похвала нищо не те ползва.

Малки придобивки в живота,
МОК - София, 25.5.1924г.