Учителят се обърна към един трън и каза: Така, вие като гледате този трън, вижда ви се като че няма смисъл, като че никой не му обръща внимание. Е, вие не му обръщате внимание, но как искате тогава Бог, Който седи толкова високо, да ви обръща внимание? Ти като искаш да ти обърне Господ внимание, значи много голяма важност си даваш. Е, то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш: "Господи, аз съм тъй малък. Да се обърна към малките, те са по-лоши от мене, но Ти си велик, към Тебе ще се обърна. Не съм учен, не говоря добре". Кажеш ли така, смириш ли се, и Господ ще ти обърне внимание. И няма да се мине една минута, и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички йерархии ще кажат също по няколко думи, всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, това ще стане много голямо. Господ е изказал само една дума. И само възвишените същества виждат колко е малко това, което Бог дава, но като дават и другите йерархии по малко, то като дойде до долу, всички казват тогава: "Колко е много, колко е голямо това нещо." Но докато не даде Бог нещо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. У човека съзнанието е дошло до там, че съзнаваме какво Господ се грижи за нас, а у малките, несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там, да съзнаят тази грижа. Но да оставим тази дума "грижа". Бог промисля за нас. Но за този Промисъл какво ще трябва да дадем?