Според вас, кой е най-практичният метод за запознаване с някого? Кога се запознават хората обикновено? (– Когато направим някому добро.) Представете си, че двама души пътуват заедно. Торбата на единия пътник се изпразва и той цели три дни гладува, след което се решава да запита втория: Нямаш ли нещо за ядене? От три дни не съм ял нищо. – Имам. Те започват да приказват, разговарят се. Вторият пътник дава на първия да яде, после си подават и двамата ръка и си казват: Хайде на добър път! Единият тръгва на една страна, другият – на друга. Учениците как се запознават? Някой от тях не знае нищо по математика, а пък учителят ще го изпита. Той казва на един от съучениците си: Я ми разкажи урока по математика, не разбрах как става това нещо! Седнат двамата: единият разправя, другият слуша – и тъй се запознават. Ако и двамата бяха способни, щяха ли да се запознаят. Нямаше. Но ако и двамата се намират пред една обща опасност, например, ако и двамата са гладни или се намират в чужд град, те ще се запознаят. Тогава от тия заключения ние изваждаме следния закон: общите нужди, които се появяват в живота, сближават хората. Тия нужди могат да бъдат от физически, умствен или духовен характер, но те всякога сближават хората. И тъй, щом се появи някоя нужда във вашия живот, трябва да знаете, че тя е на мястото си, тя ще ви сближи с някой човек. Тогава не изпущайте случая. Всяко сближение, станало по един естествен път, е Божествено, и то ще принесе своята полза. Двама души, които нямат нужда един от друг, не могат да се сближат.