От историята на всеки народ трябва да се извади онова възвишеното, благородното, и него да учим. Не трябва да се осъждаме, да казваме, че българите са лоши, но трябва да теглим с онези везни, с които невидимият свят ни претегля.

За нашето събрание хората отвън казват: „Защо този човек е събрал тия хора, защо ги развращава? Те вече не са българи, те не могат да бъдат полезни за своето отечество“. Питам: Кога българите са били полезни за своето отечество? Кога българите са били тъй силни, както римляните, или тъй силни, както днешните англичани? Коя е причината, че не са били тъй силни? Въпросът не е да бъдем силни, но ние трябва да бъдем умни. Като англичаните не можем да бъдем силни, но като тях можем да бъдем умни. Като англичаните не можем да имаме снаряжения, нито флота, но можем да бъдем тъй честни като тях. Можем да бъдем още справедливи и добри. И тъй, всеки българин може да бъде честен, справедлив, умен и добър. Кога? – Още сега. Има неща, които още сега може да се приложат. Туй, което сега може да се приложи, то е реалното. Ние казваме: „Е, за бъдеще!“ И всички ние живеем с мисълта за своето бъдеще. После, ние живеем само със своята история. В училищата се преподава българска история. Та кои са похвалните черти на българската история? Аз се чудя някой път, като казват, че трябва да преподаваме българска история! Извадете кое е онова похвалното за българския народ. Това не е само за българския народ, но и за всички народи. От историята на всеки народ трябва да се извади онова възвишеното, благородното, и него да учим. Не трябва да се осъждаме, да казваме, че българите са лоши, но трябва да теглим с онези везни, с които невидимият свят ни претегля. Добрият човек си е всякога добър, и лошият човек си е всякога лош. Ще кажете: „Ето едно противоречие!“ Аз казвам: Доброто, то е моментално, т.е. в момента, в който правя добро, добър човек съм. И погрешката, която правя, и тя е за момента. Един човек може да направи или зло, или добро. В дадения случай, когато правя доброто, във всичката своя същина аз съм добър; в дадения момент, когато правя зло, аз съм лош във всичката си същина. Под думата „лош“ разбирам лош в своето проявление.

Що е това?,
НБ - София, 24.2.1924г.