Стремете се към онази любов, която носи истинско знание, истинска свобода на човека.

Докато не се слее с Битието, човек не може да говори за любовта. Общението между две души, между двама млади, не е още любов. Любовта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието от едно състояние в друго. Физическата близост между двама души не е Божествен акт, но търговска сделка. В търговската сделка, наречена от хората любов, стават големи промени, в които мнозина падат и стават, разочароват се и отново се очароват. Съвременните хора, млади и стари, трябва да изменят своите възгледи и разбирания за любовта. Дойдат ли до истинското понятие за любовта, умът и сърцето им трябва да се изпълнят със свещен трепет към всичко живо. Сега, като се говори за любовта, хората я свързват със самоотричането. Наистина, Христос казва: "Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се откаже от себе си, от баща си и майка си, от живота си и да ме последва". Значи, ученикът, който люби Учителя си, трябва да се самопожертва. Ако е женен, той трябва да напусне жена си и децата си; ако не е женен, ще напусне майка си и баща си и т.н. В очите на разумните хора това самоотричане минава за безумие. Оттук излиза, че великите работи се вършат от безумни, извеяни хора. А обикновените работи се вършат от обикновени, трезви хора. Какъв по-велик акт познавате от самопожертването като вътрешен процес в човека? Като говорим за любовта, като велик космически процес, имаме пред вид онази любов, която ражда живота. Само новороденият, само онзи, който сам се е родил, разбира тази любов. Новораждането е процес на новата култура. Значи, само новородилите се хора, само хората на шестата раса ще разбират и прилагат любовта. Хората на шестата раса са хора на свободата, на безсмъртието, те са носители на Божественото в света, в което няма измяна, нито промяна. И тъй, стремете се към онази любов, която носи истинско знание, истинска свобода на човека. Докато дойде до тази любов, човек ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нещата стават по механически начин. В механическите действия няма развитие, а проявите на любовта подразбират развитие. Дето любовта присъства, там има растеж и развитие. Да забиеш един гвоздей, това е механически процес, в който няма никакво развитие. Със забиване на гвоздеи нищо не се постига.

Топлината на живота,
МС - София, 7.7.1924г.