При сегашното състояние на вашето развитие двойникът не трябва да излиза повече от един, даже половин сантиметър вън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба. Този двойник е чрезмерно чувствителен и трябва да бъде близко до тялото.

Ако вашата ръка е станала толкова безчувствена, че като я подхване някой, вие не усещате нищо, кой е виноват, аз или вие? – Вие сте виновати. Но ако вашата ръка е толкова чувствителна, че отдалеч още усещате допиране, аз ли съм виноват? Казвате: Ама допря се до ръката ми. Не, не съм се допрял, но сте схванали допирането на моята мисъл. Значи, вие сте станали толкова чувствителни, че казвате: Аз не мога да търпя хората. Някои казват: ние не можем да търпим това общество. И тогава вашият астрален двойник може да излезе половин-един метър вън от вас и ще се намерите при едно от незавидните положения. При сегашното състояние на вашето развитие двойникът не трябва да излиза повече от един, даже половин сантиметър вън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба. Този двойник е чрезмерно чувствителен и трябва да бъде близко до тялото. А пък колкото хората стават по-духовни, техните духовни тела започват да излизат от тялото им навън и тогава тяхната деятелност се разширява. За да се развива вашата деятелност, вие трябва да разбирате законите на вашето тяло. Сега допуснете, че вашето тяло се разшири, 10–20 души ви обикнат, искат да дойдат близо при вас. Вие започвате да ги пъдите, казвате им да се махнат. Как мислите, няма ли да си създадете ред неприятности? Ще си създадете. Всеки човек, който дойде до вас има нужда от нещо. За него вие сте един извор. Задоволете неговата нужда, дайте му да си напълни своето шише. Няма да взимате това в буквален смисъл, то е един символ само. С това искам да кажа: дайте на всеки един по една успокоителна мисъл. Спрете се в себе си и кажете комуто и да е по една интензивна мисъл, пожелайте доброто всекиму. Щом пожелаете една добра мисъл някому, вие можете да попаднете в друга погрешка, да се спрете и да си кажете: Дали моята мисъл отиде на мястото, дето я изпратих? Щом се концентрираш и изпратиш мисълта си, повече не се безпокой, тя ще отиде на мястото си. Но ако ти се спреш и си кажеш: Дали отиде или не, тя ще се спре и ще почне да витае из пространството. Има хиляди такива мисли. Въздухът е пълен с тях – навсякъде се срещат добри мисли, които не са отишли на своето предназначение. Те са писани и пратени, но адресът им е крив, че седят на пощата. Има Божествени пощи, в които след години вие ще намерите своите писма. Те чакат там с години, докато отидат на своето местоназначение.

Моралният тип,
МОК - София, 24.2.1924г.