Злото е това, което разлага атомите. Доброто е туй, което съгражда материята и обратното: Злото е това, което отнима живота. Добро е това, което дава живот.

Не може да има движение без разумност в света. Ти се движиш от един център към друг център, значи имаш известни съображения. Или да кажем, че има напрежение на електричеството. Но това напрежение на какво се дължи? Дължи се на някаква разумност. Ако вие вземете един атом, който е една малка частица. Той какво представя? Атомът е една компресирана материя или компресирана енергия. Такава грамадна енергия съдържа един атом, че ако може да се използува енергията му, тя може целия български народ да издържа за хиляди години. Това го вземам като пример. Ако вие не вярвате, повярвайте го. Направете научни изследвания и докажете с данни, че това не е така. Аз не ви казвам да вярвате в това, но изразявам една идея. Грамадна компресирана енергия има в един атом. Туй напрежение, туй сгнетяване откъде е дошло? Хората схващат, че има голяма скрита енергия в атома, мислят как да оберат тази енергия от атомите. Химиците мислят как да разложат атома. Защо искат да го разложат? – Да го оберат, да вземат тази енергия и да я турят на работа. Казвате: „Науката разложила атомите.“ Като започнат да разлагат атомите и вие сте направени от атоми. Ако започнат и вас да разлагат, от вас нищо няма да остане. При сегашните условия, ако се разложат атомите, какво ще стане с хората? Хората умират по единствената причина, че се разлагат атомите. Туй спояване се разлага. Конкретно как бихте определили кое е това, което разлага атомите? – Злото е това, което разлага атомите. Доброто е туй, което съгражда материята и обратното: Злото е това, което отнима живота. Добро е това, което дава живот. Какво е добро? – Туй, което дава условия на живота да се прояви, е добро. Туй, което отнима тия условия на живота да се прояви както трябва, е зло. Аз под думата „живот“ разбирам разумен живот. Следователно, в този смисъл всяко нещо, което спира нашата мисъл правилно да се прояви, което спира нашите чувства правилно да се проявят, е зло. Не важи откъде иде. Откъдето и да иде. А всяко нещо, което способствува нашата мисъл, нашите чувства и нашите постъпки правилно да се проявят, това е добро. Сега вие ще направите едно малко възражение, ще кажете: „Че се е проявил човек, каква полза има от това?“ Тогава вие нямате едно логическо разбиране.

Добро и зло,
МОК - София, 11.11.1938г.