Най-първо трябва да служим на Бога на Любовта! Той трябва да бъде наш идеал.

Някой път съвременните хора ме съдят, казват: „Онзи там заблуждава хората!“ Доведете при мене един човек от целия свят, който да не заблуждава своите ближни! Искам да видя кои са качествата на онзи, който не заблуждава. Аз искам да бъдем справедливи, искрени, да знаем кой не е заблуден. Не, трябва да знаем, че има един Бог над нас, Който не е само вън. Той е и вътре в нас, и вън от нас. Той регулира целия ни живот. И не само Той е над нас, но ние сме заобиколени от множество други разумни същества, които упражняват влияние върху нас. Тогава ние попадаме под друго едно заблуждение. В една къща се навъдили паяци и почнали да пращат помежду си депутация, как да разделят къщата, че да не препятстват на мухите да влизат в паяжината им. Заели всички кюшета. Обаче идва един ден слугинята на къщата и с една метла разваля всичките паяжини. И ние, като паяците, наредим си законите: тъй и тъй ще бъде, но дойде един ден слугинята с метлата и казва: „Хайде навън!“ И тогава всички казват: „Той умря, Господ да го прости!“ Не, приятелю, ти си влязъл в една чужда къща. Тази къща не е твоя, на някой друг е. Тя не е наредена заради тебе, да ловиш мухите. Иди вън, там на някое дърво си направи къща, иначе ще дойде слугинята с метлата. Тя е, която разполага. А господарят даже и не дига ръката си, той счита за унижение да се разправя с паяците в своята къща. Той казва: „Стоянке, ела с метлата!“ И ние, умните хора, които сме свършили университет, не сме научили този основен закон, че не сме ние, които решаваме въпросите, а казваме на синовете си и дъщерите си: „Ти така ще направиш, иначе ще направиш“. Защо грешат майките? Една майка, която е родила син и дъщеря, трябва на две неща да ги научи – да каже на дъщеря си: „Дъще, аз се ожених за баща ти заради тебе, но ти ще любиш Бога, няма да жертваш живота си за никого другиго, освен за Бога. Ако не искаш да постъпиш тъй, аз нямам нищо общо с тебе“. После, ще извика сина си и ще му каже: „Синко, аз те родих, но ти няма да бъдеш вагабонт, да се продаваш. Трябва да обичаш Бога!“ А сега как постъпват? Израсне дъщерята и майката казва: „Ха, да те нагласим добре, да можеш да се харесаш, че да те наредим добре в живота!“ И започват да канят момците. Дойде един, майката казва: „Аз не харесвам този“. Като че тя ще се жени! Момата казва: „Аз пък искам него“. Бащата иска друг. И най-после, момъкът казва: „Те не ме искат, но и аз тях не искам“. След туй майката урежда работата със сина си. Той дига шум, тази иска, онази не иска. Един ден и снахата казва: „Баща ти, майка ти не ме искаха, но сега пък и аз не ги искам!“ И тъй, уредиха работите. Във всяка една къща днес тъй се уреждат работите. И после хората питат: „Защо Господ е наредил така?“ – „Е, съдба, тъй решил Господ!“ Не е съдба това. Ти трябва да се научиш, като носиш туй дете в утробата си, да му кажеш: „На Бога ще служиш!“ А сега служим на кого? – Служим на църквата, на държавата, а на когото трябва да служим, не служим. Аз казвам: Най-първо трябва да служим на Бога на Любовта! Той трябва да бъде наш идеал. И тогава, като се срещнем, ние ще се познаваме.

Що е това?,
НБ - София, 24.2.1924г.