Някой път някои казвате: Дяволите Господ да ги гори. Има една индуска философия: Дяволът като съгрешил, понеже бил много горделив, турил го Господ, че го горил хиляда години. Извадил го Господ и той казва: Не те признавам. Аз съм такъв, какъвто и ти. Още хиляда години го горил и пак същото казвал. Огънят не го хваща. Не се плаши от огъня. Тогава Господ обърнал друго: държал го хиляда години гладен и започнал дяволът да се клати, поомекнал. Като го държал още хиляда години гладен, казва: Признавам, ти си ми баща, няма какво да се прави. Дяволът като го турят на глад, той човек става. Мислят сега, че дяволът во веки веков ще мъчи хората. Какво значи во веки веков? Два пъти ще го умножиш – сто по сто прави десет хиляди. Значи десет хиляди години като го държат гладен, дяволът ще омекне, ще дойде като блудния син, ще се разкае и Господ ще му прости. Понеже големите братя са причина за нашето съгрешаване, големите братя ни изкараха от този път, видяхме те какво правят. Господ наказва тях и казва: По пътя на братята си няма да ходите. Онези са братовчеди. (...) Светът днес е оправен. При обществото, ако чакате, хиляди години ще минат, докато обществото се оправи, докато стане това, което търсите. Хиляди години ще вземе, хиляда, две, три хиляди години, докато то дойде. Три хиляди години като те турят като дявола на изпитание, ще кажеш: Господи, без Тебе не мога. Без любовта ти не мога. Трябва три хиляди години да те горят на огън, три хиляди години да гладуваш, 6 хиляди години да минат, за да кажеш: Господи, без любовта нищо в света не може. Шест хиляди години са минали, даже две хиляди години са надминали повече. Осем хиляди години как Адам излезе из рая. Вие сте закъснели с 2000 години. Който не е приложил закона да го приложи вече. Аз ви извинявам. Някои сте спали дълго време, не сте чули обявленията. Сега, който е чул това обявление, да приложи закона. Приложете го вътре в себе си, за да ви тръгне всичко напред. „Бъдете съвършени, както е съвършен Вашият Отец небесен.“ Законът е: Обичайте хората, както Бог ги обича. Праща слънцето на земята, направил земята, предвидил всичките блага. И когато на Господа Му говорят нещо, че някой е сбъркал, Той казва: Ще се поправи, ще се поправи. Когато ни укоряват пред Господа, Той казва: Ще се поправят. Кой каквото и да каже, Той казва: Ще се поправят. Кой каквото и да каже, казва: Ще се поправят, ще се поправят. Всякога, когато укоряват някого пред Господа, Той само се поусмихне малко. В един от разказите си Толстой разправя, че един ангел като направил една погрешка, изпратили го на земята. Докато живял този ангел три пъти се усмихнал. Като разбрал първата си погрешка, той се усмихнал, понеже познал погрешката си. Видял, че Господ му е простил. Втори път и трети път се усмихнал, когато Господ съвършено му е простил. Когато Господ се усмихва, Той прощава. Всемилостив е Господ. Милостив е и прощава всичките погрешки. Този ангел дошъл на земята да поправи погрешката си, шил най-хубавите обуща, Толстой както го разправя. Като дошъл един руски помещик да му направят най-хубавите обуща, този ангел му скроил чехли за погребение, не направил обущата. Обущарят мислил, че е голямо нещастие. Но след половин час казват, че не трябват хубави обуща, а само обуща за погребение. Обущарят го попитал: Братко, аз те видях три пъти да се усмихнеш, защо, на какво се дължи това? Ангелът тогава му разправя своята погрешка и защо е дошъл на земята и защо само три пъти се усмихнал. Когато Бог ти прощава погрешките, Той се усмихва. Щом не се усмихва, погрешката е останала. Ще дойде някой твой приятел и ти се усмихне, Господ е простил. Всеки брат, който ви се усмихва, Господ ви е простил вашите погрешки. Вие искате да знаете, защо ви се усмихнал. Във всяка усмивка, който и да ви се усмихне, Господ ви е простил една погрешка. Ще станем добри, аз виждам това.