Ако страданията в живота са отзад, човек се приближава към Бога, а щом страданията в живота са отпред, той се отдалечава от Бога.

Да кажем, че имате предложението „Аз ходя.“ Тия две думи според правилата на граматиката нали трябва да се съпоставят правилно? Можем да кажем „аз ходя“ или „ходя аз“. Можем да кажем „нося аз“ или „аз нося“. Граматически кое е по-право? – Аз нося, аз ходя. Защо? Как може да докажете, че „аз нося“, „аз ходя“ е по-право от „нося аз“, „ходя аз“? Трябва да знаете отношенията на нещата в Живата Природа. Например какво ще кажете: отде идва светлината – от долу на горе или от горе на долу? Светлината идва от горе на долу, т. е. от главата, и слиза към краката. Значи в Природата има един естествен начин, по който стават нещата. Светлината винаги идва от главата към краката. Ние наричаме това нещо разумното начало, с което се държим за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено в Божественото естество на човека. Главата е, която най-първо възприема Божиите мисли. Тя ги възприема по-скоро, отколкото краката. И тъй, като казвам „аз ходя“, то значи: аз, разумното, ходя, т. е. това е движение, което аз мога да направя. Значи „ходя“, това е резултат на „аз“, затова правилно е „аз ходя“, а не „ходя аз“. Сянката изобщо не може да ходи отпред. Някои ще кажат: „Да, при сегашните условия на Земята сянката някой път може да върви отзад напред, но напролет, когато Слънцето се движи, сянката не е всякога отзад.“ Следователно, когато ние се движим към Бога, сянката е отзад, а когато се отдалечаваме от Бога, сянката е отпред. Аз съм казвал и друг път: щом човек се приближава към Бога, сянката е отзад, а щом се отдалечава от Бога, сянката е отпред. Ако страданията в живота са отзад, човек се приближава към Бога, а щом страданията в живота са отпред, той се отдалечава от Бога. Например направиш едно добро и след това те сполети някое нещастие. Това показва, че ти се приближаваш към Бога. Щом намислиш да направиш едно добро и, без да си го извършил още, те сполети някое нещастие, ти се отдалечаваш от Бога. Кое е по-добро от двете положения? – Първото. Да допуснем, че ти занесеш някому храна и след това те набият, или намислиш да занесеш някому храна и, преди да си я занесъл, те набият. Кое положение е по-добро? – Да те набият, след като занесеш храната. Да, така е. И Писанието казва: „Ако страдам, да страдам, след като съм направил доброто, а не преди това.“ Този е правилният процес.

Качества на разумния живот,
СБ - 24.8.1924г.