Дошло е времето за горе.

Сега казваме: „Тъй казал Христос, тъй направил Христос“. Христос казва тъй: „Стани тази вечер и напусни къщата си!“ – „Как, да напусна къщата си!“ Разболява се жената, спъне се. Тя се бори, бори: „Какво ще каже мъжът, какво ще кажат хората?“ Каже ли така, свършва се въпросът. Дойде Христос, казва на дъщерята и на сина: „Напуснете дома си!“ – „Ами какво ще кажат майка ми, баща ми?“ – Свърши се въпросът. Е, какво казва майката? – „Слушай, дъще, ти не трябва да бъдеш толкова глупава, ти ще трябва да се ожениш за онзи граф. Той е богат, има къщи, ти ще живееш като графиня.“ Христос казва: „Слушай, тук има един много беден овчар, за него ще се ожениш“. Майката казва: „Ти луда ли си?“ Щом се поколебаеш, въпросът се свършва. Христос казва: „За този овчар ще се ожениш, той е беден, но много добър“. Мнението на Христа и мнението на майката се различават. Христос казва: „Ако питаш мене, за бедния овчар ще се ожениш“. Дойдат братята и сестрите ѝ и казват: „Ти си била много глупава!“ Разказват: „А, тя, нашата сестра, не е с ума си“. С ума си ли не е? Ами ако още тази вечер Господ изтегли душите ви и отидете на небето, как мислите, във вашите стаички ще има ли нещо скрито? Там ще се разрешава този въпрос, да се ожените или не, а не тук на земята. Не се разрешават тук нещата, но горе, горе. Ако някой иска да знае как се разрешава въпросът, казвам: „Нека отидем на небето!“ Още 2,000 години да говорим тук на земята, няма да се разберем. Казвам: Елате да отидем на едно място и там ще разберем ти кой си и аз кой съм. Някои искат да знаят кой съм. – Елате с мене да отидем горе и там ще разберете кой съм. „А, за горе не е дошло още времето!“ – Дошло е времето за горе.

Що е това?,
НБ - София, 24.2.1924г.