Всички ние трябва да съзнаем своето положение, да съзнаем кой къде е турен и какво е неговото звание. Щом аз превиша своята власт, щом превиша званието, което имам, щом превиша със силата, която имам, моето уволнение идва.

Съвременните християни, съвременните служители на църквата казват: „Ние сме служители на църквата“. Добре. Питам: Един университет нали си има служители? – Има. Кои са те? – Разсилните. Тия разсилни държат ключовете на университета. Но когато един студент постъпва в университета, с кого урежда работите си, с разсилните или с професора? – Разбира се, че с професора. И сега свещениците казват: „Ние сме служителите, ние сме членовете на църквата“. Оставете това, вие за нас сте разсилните. Членовете на църквата, това са светиите, пророците, ние с тях ще се разправяме. На вас благодарим, вие няма да ни показвате пътя. Вие ще ни пуснете да влезем тук, но ние няма да излезем от същата врата. „Как няма да излезете от същата врата!“ Чудни сте вие! Сега нас ни възразяват. Но аз казвам: Когато тръгнем за Париж, ние си взимаме един билет от чиновниците там, по гишетата, разсилни аз ги наричам. Даде ти билет и те пита: „Ти от тука ще се върнеш ли?“ – „Няма.“ – „Че как тъй!“ Аз си взема билет за Париж, пътувам, обикалям и когато се върна, този разсилен може да го няма на гишето. Всички ние трябва да съзнаем своето положение, да съзнаем кой къде е турен и какво е неговото звание. Щом аз превиша своята власт, щом превиша званието, което имам, щом превиша със силата, която имам, моето уволнение идва. Строго е това уволнение, безпощадно е! Цялата земя днес е покрита все с кости на разсилни, не с праведници, не със светии. Гробниците днес са пълни с костите на тези разсилни, с костите на тези, които не са изпълнили своята длъжност. Сега всеки трябва да се запита: „Аз разсилен ли съм вътре в някой университет, или съм професор в университета?“

Що е това?,
НБ - София, 24.2.1924г.