Човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи.

Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: Може ли тия неща? – Може, ние сме ги опитали. Турете тази мисъл в себе си.

Който се учи,
НБ - София, 30.11.1924г.