Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния. Те са наложени на хората чрез внушение.

У младия има заложени енергии и тия енергии го правят млад, а у стария, понеже тия енергии са изразходвани, той е стар, така го наричат. Но и младият може за 24 часа да остарее. Ако хипнотизираме един млад и му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако старият го турим в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че той е млад, и той може да се подмлади. В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите в природата, дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, преживени неправилно, могат да ви застарят преждевременно и да ви лишат от тази енергия на вашата младост. И когато старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Второто положение: и младият и старият мислят, но ето къде е разликата. Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка. Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка? Не, в туй семе има смисъл, идея има в него. Младият човек е едно семе, което трябва да се развие. Той още не е проявен в своя живот. У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии? Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно. И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън. Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния. Те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората си внушавали, че с стари и остаряват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди поколения идат при тебе и ти казват: „Ти си вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде, да бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва да бъдеш някой гений да се бориш с тези мисли.

Възпитателната сила на страданието,
МОК - София, 2.11.1924г.