При мисленето вие имате едно рационално число, точно определено ще мислиш само за онова, което в дадения случай може да ви ползва.

Някой казва: „Аз мога да мисля за всичко.“ Е, какво, кажете ми тогава, преди съществуването на тази Вселена, какво е имало, от къде е изпъкнала тя? Рекох ви аз, било е време, когато Вселената не е съществувала, какво е било тогава? Вие ще кажете: „Тъмнина е било.“ От где знаете че е така, какви данни имате за това? Друг ще каже: „Светлина е било.“ Кои с научните ви данни, от где знаете, че е било светлина или тъмнина? Тъмнината у вас, това е едно субективно схващане. В реалния живот, в абсолютния живот няма нито тъмнина, нито светлина. Е, какво има тогава? Виждате ли как може да се забърка човек! Туй отричане показва, че съществува нещо извън тъмнината и светлината. Съществува нещо друго, от което тъмнината и светлината с един резултат. Тогава ние не го знаем това нещо какво е. Тези въпроси сега с само гимнастика на ума. Е, такъв род разсъждения до какво заключение ще ви доведат? До никакви заключения. Или който казва, че за всичко можем да мислим, можем ли ние да съберем всичката вселена на върха на една игла и тази игла да държим на ръката си? Хайде сега, мислете за това. Казва някой: „Аз съм свободен да мисля всичко.“ Не, всичко не ти е определено да мислиш. При мисленето вие имате едно рационално число, точно определено ще мислиш само за онова, което в дадения случай може да ви ползва. В този живот да донесе известно благо за ума ви. Следователно за всичко не можете да мислите. Може някой път да ви се навеят някои странични мисли, то е друг въпрос, но за всичко не може да се мисли.

Светлина и знание. Музика,
МОК - София, 23.11.1924г.