В живота има един закон, според който, когато се говори на хората много, те изгубват способността да разбират нещата. Така е и в яденето, така е и в пиенето на вода, така е и в четенето на книги.

В живота има един закон, според който, когато се говори на хората много, те изгубват способността да разбират нещата. Така е и в яденето, така е и в пиенето на вода, така е и в четенето на книги. Този закон всякога може да го проверите във всяко нещо началото ни се вижда много хубаво, а краят - почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си, детска възраст и отношенията ви към същите неща в по-напредналата ви възраст. Вземете малкото дете и вижте, с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща слънцето! Вземете 100-120 годишният старец и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща! Така става и с някой хора, които тръгват в духовния път. Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100-120 годишен старец, всичко им е безразлично. Започват да си клатят главата и казват: ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече. Право ли е всичко това? Не, това не трябва да бъде така.

Царе – слуги на Господа,
СБ - София, 7.9.1924г.