Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота.

Срещаме един вълк и казваме: Вълк е това! Добре, каква роля играе този вълк в природата? – Много проклето животно е вълкът! Защо, в какво седи неговата проклетия? – Дави овцете. Е, че ако е така, човек ги дави повече. Какво лошо има в това? Вълкът ще изяде 1–2–3–10 овце, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира. Значи, и вълкът яде овце, и човекът яде овце, а при това човекът минава за праведен, за светия. Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен? Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма. И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво? – Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам. Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е? Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната. Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно. Аз казвам: Има и друго разсъждение. Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите. Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели. Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано. Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога. Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо? Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално. Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане? Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора. Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл. Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи. Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“. С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва. Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат. Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога. Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее. Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират. Същият закон, същата аналогия се отнася и до човека. Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си.

Който се учи,
НБ - София, 30.11.1924г.