Всякога, когато запитваме нещо, този, който запитва, по запитването се познава какъв е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъв е.

И някой си големец Го попита и рече: „Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?“ [Лука 18:18] Ето едно умно запитване. Самото запитване показва, че този богат и млад човек е бил умен. Той не задава на Христа въпроси, как може да бъде учен, как може да бъде силен, но Му задава въпроса, как може да наследи вечния живот. Вие пък сега може да си зададете въпроса: защо този богатият човек е запитал Христа именно това? – Интересувал се е. За да се зададе един въпрос, може да има няколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини. Някои казват: Попитай ме нещо, за да те позная, какъв си. Всякога, когато запитваме нещо, този, който запитва, по запитването се познава какъв е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъв е. Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду си, а те не знаят, че постоянно запитват. Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам? И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа? Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият? – Неговият, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала. Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така. Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме. Но, източните народи са особени в своите схващания. Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години?“ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години?“ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години?“ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко. И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш. Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има. Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие. Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси. И действително, то разрешило всички въпроси, понеже днес все за него се говори. Дето и да отидеш, все за него са разправят. Да, но то е станало магаре, понеже е изменило Божествения план.

Раздай всичко!,
НБ - София, 26.10.1924г.