Когато Божествената мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и й дават път надолу. Не отлагайте Божественото, а го прилагайте.

Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато Божествената мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и й дават път надолу. Не отлагайте Божественото, а го прилагайте. Често хората - мъже и жени - грешат. Те се боят да проявят Божественото в себе си. Да допуснем, че едно бедно дете държи ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка?“ Майката взема ябълката на детето и я дава на своето. Но другото дете започва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени. Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство. Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие. Всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо. Вие искате да му вземете това състояние. Минете покрай него, блъснете го и той се разсърди, а после се извинявате. Не трябва да бутате ябълката на детето, нито да разваляте доброто настроение на някого. Ще ви покажа каква пакост може да направите. Да кажем, че вие сте ученичка от гимназията, облечена сте хубаво, вървите, виждате на пътя ученик, върви и си учи предмета. Вие привидно създавате положение, че сте изгубили пътя и питате: „Моля, за къде води този път?“ Той ви погледне, вие се ухилите, отвлечете вниманието му. Това е вече игра. След като го отмините, вие вече сте внесли един образ у него. Той учи и погледне настрани, не може да учи. Значи вие му взехте ябълката. Защо трябва да му се усмихвате предизвикателно? Какъв е мотивът, главният мотив? - Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако у вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре, дълбоко, гласът ще ви каже: „Вие не направихте добре.“ Друг случай: този ученик е паднал, строшен е кракът му. Приближавате се към него, вземате го, привързвате крака му - у вас вече има друг обект, той е морален. Счупеният крак има нужда от вас. Но след като му направите услугата, вие не трябва да ставате милосърдна сестра при него. Ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще си отидете, ще се скриете. Останете ли при него, след като дойдат лекарите и милосърдната сестра, вие ще влезете в най-големия батак. Първото положение - ще го турите в каруцата, ще му помогнете. Второто положение - вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него. А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства в тебе. В него остава един образ и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: „Не!“ - Защото твоят образ веднага изпъква в него. Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затова човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание. Важното е с нищо да не изпъква. Направеното добро да се скрие, да не се натрапва.

Физическият и духовният човек,
КД - София, 22.9.1924г.