Най-малкото подбуждение в мисълта или в сърцето ви, да направите едно добро, да не отлагате.

Някои ме питат: „Като умрем, къде ще идем?“ Цитирате, че умрял сиромахът Лазар и отишъл в лоното Авраамово. Лазар беше на посвещение. Там – казва, че кучетата му ближеха раните. Той при всичката беднотия даваше храна на кучетата. Богатият с всичкото богатство нито трошица не даваше. И умря този човек, и отиде при Авраама. Богатият, като умря, отиде в ада. Обърна се процесът. Единият стана виден човек, чиновник при Авраама. Другият не се учеше, влезе в земята, да работи в ада. Работата е там. Както е представено, не е така. Сега често някои искате да знаете какво е истината. Кой от вас е ходил в ада, да знае какво е адът. Казвате, че гърлото засъхнало. Като ви хване болест, засъхне гърлото, казвате: „Засъхна гърлото.“ Че не сте ли вие в ада? Де е раят? Не е далече. Богатият човек има къща, килими, хубаво облечен, къщата добре наредена. Бедният е на пътя, той е горе в къщата. Значи раят не е далече от ада. Раят е горе на богатия, бедният е долу на улицата. Гледал съм бедни да седят при 20 градуса студ на улицата и благославят. Някой човек ще му хвърли 50 стотинки, той благославя. На богатия стаята е хубаво отоплена. Пита ме един: „Справедливост има ли в света, как го оправдаваш?“ Казвам: „Този просяк е бил един голям богаташ – ял и пил, и никому не помагал. Сега Господ го турил да опита неволите на живота, как бедните хора живеят. Ще го пита Господ: „Още веднага, като те направя богат, ще изпълняваш ли волята ми, както ти казвам?“ От нас, съвременните хора, се изисква една положителна мисъл според нашето разбиране – всеки според своето разбиране. Най-малкото подбуждение в мисълта или в сърцето ви, да направите едно добро, да не отлагате. Не мислете, че да дадете един лев е нещо. Не е въпрос само за хляба. Този човек се нуждае, болен е, казал му е лекарят: „Твоята работа е свършена, ти ще умреш.“ Като го видиш, кажи му две сладки думи, кажи му, че ще живее още 20 години. Ама туй, което казваш, ще стане ли? Щом го казваш, ще стане; щом не го казваш, няма да стане. Този човек се е обезсърчил, скъсали са го в университета. Колко ученици има, които се убиват, след като са били скъсани. Кажи му: „Няма нищо, за твое добро е.“ Някой търговец изгубил, другиго го напуснала жената, кажи му: „Ще се върне.“ Най-после му кажи: „Ще си намериш друга“, щом не може да живее. Той се оженил за чужда жена, тя не е негова. Да намери една жена, с която може да живее. Защо ще се съберат двама, да се мъчат?

Настанало е Царството Божие,
НБ - София, 30.3.1941г.