Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.

Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем. И тъй, стихът казва: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участник във всите си добрини тогоз, който го учи“. Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас. Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки. Тогава ще има само един Господ, а хората помежду си ще бъдат само братя и сестри на небето.

Който се учи,
НБ - София, 30.11.1924г.