С неизпълнението волята Божия човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва.

Сега, дойдат някои, казват: Нека се откаже този брат от богатствата си. От богатствата си може да се откаже само онзи човек, който заминава за небето. Този брат пита: Ами как ще си раздам богатството? Аз още не заминавам за небето. Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш? Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са все анекдоти. Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят! Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно. Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место. Там те са ангели и минават за братя. Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо. И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята. Тук, двама братя разделят имането на баща си. Единият взима повече, другият – по-малко. Това братство ли е? Истинските братя трябва един другиму да си помагат. Сестри, който се обичат, трябва да си помагат едни други. Между тях не трябва да се яви ни сянка от завист. Щом си завиждат, те не са сестри.

Който се учи,
НБ - София, 30.11.1924г.