Ние трябва да обичаме Бога, заради онова, което Той ни е дал. Трябва да имаме вяра, че онова, което Той промислил, ще бъде.

Сега вие някой път имате големи противоречия. Може да ги разрешите много лесно. Не за цял живот. Вие не разрешавайте мъчнотиите за 20 години. Разрешавайте ги за 1 ден. После имайте онази непреодолима вяра, че има един Промисъл. Няма някой от вас, който да не е вътре в туй съзнание на Бога, който да не е под покровителството на тия, светлите духове. От какво има вие да се безпокоите? Но не само да се самозаблуждавате от един опит. Не мислете, че по причина на вашата вяра туй става, че от голямата ви любов става. Любовта ви с пари не се продава. Вие, ако обичате, то е друг въпрос. Ние трябва да обичаме Бога, заради онова, което Той ни е дал. Трябва да имаме вяра, че онова, което Той промислил, ще бъде. Не че сега Бог е промислил. Той е промислил, и онова, което промислил, не може да се измени. То ще стане на време, не на нашето време, но на времето, когато той определил, според наредбите на природата. Някои неща може да чакате година, две, пет, десет, някои може на старини да ви се дадат. Възможно е. Но да оставим сега. Та казвам: Трябва да вярвате в този свят. Може да бъдете заобиколени от тия същества, от тия светли същества на Любовта. Пред тях никога не трябва да лъжете. Щом дойде в съзнанието мисълта за света на светлината, всяка лъжа трябва да бъде съвършено чиста и никаква лъжлива мисъл да нямате. Може да дойдат отвън лъжливи мисли, вие не сте отговорни за тях. Но в душата да няма помен да напакостите някому. Ще кажете: Да бъде Волята Божия. Ще чакате търпеливо, няма да се безпокоите. Ако се безпокоите, да бъде съвършено външно. Ако се безпокоите, работите няма да се поправят. Ние сме като своенравните деца, искаме нещата да станат точно на време. Казваме: Тъй е писано в Писанието. В Господнята Молитва е казано: „Хляба наш насъщний, дай ни го нам днес.“ И ако имаш жена, ако имаш деца, ако имаш приятели, на всички е определено, всички идат от един свят, вече уреден. Не мислете, че сега трябва да се уреди вашият живот. Имайте всички тази жива вяра и спокойствие и при най-големите изпитания. И Христос се моли и казва: „Не Моята воля да бъде, но твоята да бъде“. След като се моли, дойдоха ангели да Му служат. Вие не го вземате за утеха, казвате: Това беше само за Христа, Той е Син Божи, на Него може да служат, но при нас, грешните, кой ангел ще дойде, само дяволите идат. Който има духа Христов и сега ще стане. Ако духът Христов е с вас, и ангели ще ви служат. Но вярата ви е, вие вярвате, че сте християни, отказвате тия ангели, считате, че сте недостойни ангели да дойдат да ви служат. Божият Дух, който беше в Христа, ако ние имаме Божия Христов дух, тия същества, които са завършили своето развитие, най-благородните души, които може да ги срещнете, те живеят на земята и на небето, в пространството, посрещнеш ги, те се поусмихнат. Срещам един непознат човек, той е предрешен, някой път представляват старец с бяла ..... Това не е заблуждение. Аз не поддържам ония поверия на народа. Има нещо вярно, не тълкувам. Тия същества се явяват и на учени, и на прости, без разлика. Простите привидно може да са прости. Има хора, които по естество са учени. Казвам: Най-първото нещо е да се образува една вяра в реалното, невидимото.

Забравените неща,
НБ - София, 20.10.1935г.