Само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви.

Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява само като чувствителност, човек яде, пие и нищо повече. Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщестлавие и егоизъм. Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява. Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че любовта трябва да бъде умна, т. е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад.

Възможности и прояви на Любовта,
КД - София, 22.10.1924г.