Човек трябва да има едно тяло – добре организирано, мускули – добре развити, да няма мазнини, да му служи за работа.

Къде се спъваме ние? Спънката къде е? В алчността. Един пример – може да е станал в Германия. Германският император, като слушал един проповедник, слушал го е, много му харесало как проповядвал. Проповядвал много хубаво, заплатата му била много малка. Казва: „Много ми харесва този проповедник, много хубаво проповядва, той ще бъде полезен за народа, да му се увеличи заплатата.“ Министърът бил при него, дал разпореждане, увеличили заплатата на проповедника, дали му десет пъти по-голяма заплата. След 4–5 години започнал проповедникът да не се чува. Преди да се увеличи заплатата, много хубаво проповядвал, като му увеличили заплатата, вече не се чувал. Питал императорът министъра: „Какво стана? Нашият проповедник – като имаше малка заплата, по-хубаво говореше. Сега не му се чува гласът.“ Този министър бил духовит, казал: „Петелът, когато затлъстее, не пее.“ Друга крайност. Сега хората постят по 40 дена да пожълтеят, да станат светии. Две крайности има. Религиозните хора искат да станат светии. Светските искат пък да станат пълнички. Две крайности. Човек трябва да има едно тяло – добре организирано, мускули – добре развити, да няма мазнини, да му служи за работа. Ние, съвременните хора, искаме всички да се подобри заплатата на проповедника. Този анекдот е даден и на друго място от „Хиляда и една нощ“ из арабските приказки. Силно въображение имат източните народи. Един цар боледувал. Неговите учени хора му казали, мъдреците му казали, че ако намери ризата на един щастлив човек и ако царят облече тази риза, ще оздравее. Тръгнала една комисия из целия народ да търси щастлив човек и никъде не могла да намери. Като обиколила целия народ, минава комисията една вечер покрай един беден човек и чули те да свири със свирката си, пък децата и жена му играели. Казват: „Що свириш?“ Казва: „Благодаря на Бога, повече от това не искам.“ Цялата вечер свирил и децата му играли. Той казал, че е щастлив човек. Казват му: „Дай си ризата.“ Казва: „Нямам риза.“ Като се върнали, казали на царя, че намерили един щастлив човек, но той нямал риза. Като казали това, царят разбрал и оздравял. Той разбрал, че този човек е доволен. Казва: „Ако този човек без риза е доволен...“ И царят си хвърлил ризата, той оздравял. Като оздравял, казал да му повишат заплатата и този бедният човек станал богат, имал голям магазин. Един ден, като продавал стока в дюкяна си, паднала една топка памук на рамото му и той легнал, три месеца лежал от големия удар. Заинтересувал се царят, дошъл да види от какво е болен. Казва му: „Падна една топка памук, че ми причини рана.“ Този пример показва, че хората от нищо и никакво боледуват. Паднал малко памук на рамото му, и той направил цял въпрос. Че какво има, ако падне 10, 50 или 100 грама памук на рамото?

Настанало е Царството Божие,
НБ - София, 30.3.1941г.