Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее.

Сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всичките неща се посрещат: у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде. Човекът е крайният предел, крайната граница на битието. По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем да отидем. Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят. Лошите духове нямат нищо общо с нас. Човек се намира между две противодействащи сили в природата. Всеки е опитал това нещо. Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга. Веднага у вас се зараждат лоши чувства. Отгде дойдоха те? Те не са ваши, те са чужди. Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели. Не, той е пълен със същества от човешката раса. Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления. Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот. Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват. Тъй че жителите на ада са хора, не са духове. Духовете не знаят тези думи. Небето пък е пълно само с добри хора. Ами че ангелите са все такива добри хора. Казвате: Господ създал ангелите. Не, това е едно заблуждение! Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот.

Който се учи,
НБ - София, 30.11.1924г.