В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил. Ти ще направиш нещата, и тогава ще говориш за тях.

Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. Какво разбирате вие под думата „обич“. Един разбира едно, друг – друго. Казва някой: Обичаш ли ме? – Обичам те. Е, тогава погледни ме малко. Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме? – Обичам те. Е, ако ме обичаш, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме? – Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич“ имала съдържание. Хубаво, где е нейното съдържание? Аз не виждам никакво съдържание. Това са символи, с които ние си служим. В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледам, някой беден човек зъзне пред мене. Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка. Това значи обич. Някой пита: Обичаш ли ме? Аз няма да говоря, но ще направя нещата. В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил. Ти ще направиш нещата, и тогава ще говориш за тях.

Раздай всичко!,
НБ - София, 26.10.1924г.