Всичко, което ние можем да изгубим, не съставлява нещо съществено.

В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви. Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена? Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик. Вие сега ще изкарате друго заключение. Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена. Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот. Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш. Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика. Да, ще те изтика и вън ще отидеш. В този свят няма вярност. Туй е една истина. Има изключения, но где са тези изключения. Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си? При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената. Не е ли така? Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов. Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо. Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж. Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай. Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен! И действително той ѝ е верен до кога? – Докато жената е красива, докато има парици. Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън. Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота. Утре изгубиш ума си, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя! За такъв човек вече настава особено положение. Същото нещо става с мъжа, с жената, с господаря, със слугата, с всички в света. Следователно, всичко, което ние можем да изгубим, не съставлява нещо съществено.

Раздай всичко!,
НБ - София, 26.10.1924г.