Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай.

В първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот. В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое. Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот. Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам? – Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога. Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът. Такова било желанието на Бога. Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш. Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях. Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно. Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата. От тогава волът взел да мисли само за рогата си. След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човекът го впрегнал. Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли? Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат. Дяволът направил и с човека един договор. Казва му: „Аз ще ти дам това изкуство, да впрягаш вола, но с едно условие: след като волът оре дълго време нивата ти, ще го заколиш и пастърма от месото ще направиш, а от кожата му – цървули.“ С това дошли греховете за човека. След това дяволът отива при коня, който до това време бил свободен, не знаел да рита, и му казва: „Ти си изложен на големи опасности, нямаш оръжие да се браниш, искаш ли да ти дам такова?“ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие. Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста. „Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така? – Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане. Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака. Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад. Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли? Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи. Та, и ние, съвременните хора, бодем като воловете с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари. Зная, казва някой, да бода. Да, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата. Зная да ритам. Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар. Питам, обаче: Туй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме? В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода. Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм? Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум. Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои. Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог? Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост? – Вложил е. Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си. Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси? Когато една котка, или друго някое животно заболее, то веднага отваря своята вътрешна книга, и там намира някои треви, с които се лекува. Те сами се справят. Така можете и вие сами да се справяте. И тъй, първата работа в живота ни е да се справим с Божественото в себе си. Ние сме дошли до тази фаза. Всичко външно, което имаме, е един подтик. То ни най-малко не уронва престижа на сегашните учени хора. Първо ние трябва да направим една справка със себе си, и след това да се справим с опитностите на другите хора. Това, което са казали някои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаем.

Раздай всичко!,
НБ - София, 26.10.1924г.