От сега нататък няма да бъдете носители на чужди мисли, защото сегашните хора са играчка на извънземни същества. С някой от вас духовете си играят тъй, както децата си играят със своите колички.

Ние трябва да умеем да предадем своите чувства комуто и да е, обаче имаме ли право да ограничаваме другите хора? Божественият закон казва: "Каквото правиш, това ще ти правят“. Ако любиш, ще те любят - нищо повече! Та, от сега нататък няма да бъдете носители на чужди мисли, защото сегашните хора са играчка на извънземни същества. С някой от вас духовете си играят тъй, както децата си играят със своите колички. Някой път дойде някой дух и ви надъха да се карате, да изгубите разположението си. На другия ден, като ви мине неразположението, вие се чудите на себе си, как сте направили туй нещо! Не си ти, който си направил това нещо. Не мислете тъй! Вие може да играете роля на една гайда. Гайдарджията като надуе гайдата, тя стане голяма, надуе се и засвири, а всички хора играят наоколо. Тя ще каже: аз съм всичко! Свърши ли гайдарджията свие гайдата и тя казва: какво стана с мене? Гайдата не е нищо друго, освен кожата на едно животно, което е изгубило живота си. Ако човек може да стане една гайда и да свири само, и то е хубаво, но смисълът на живота не е в гайдата. Ако една гайда може да вдъхновява, то и аз мога да вдъхновя всекиго. Запример, някой държи някаква беседа, а друг седи там, но не слуша, не се интересува, замислен е нещо. Защо е замислен? - Има да плаща 20,000 лева. Аз мога да го накарам да се заинтересува. Как? - Приближавам се при него, давам му 50,000 лв. Той веднага си отвори очите, заинтересува се. Гайдата се надуе, свири вече, 50,000 лв. са това! Като пошепнеш на един човек: 50,000 лв.! - Всичко става. Пък и най-жежкият от вас мога да го попаря. Как? - Проповедник си, имаш да ми даваш 50,000 лв. Приближавам се при теб и казвам: или 50-те хиляди лева ще платиш, или при съдебния пристав ще отидеш! Казваш: какво му стана на този брат? Ами че тия са думите, които постоянно развалят нещата в живота! Една дума казана не на място, веднага ни попарва. Колко внимателни трябва да бъдем за своите думи! Трябва да бъдем като царете. Една дума казана от един цар, веднага се изпълнява.

Царе – слуги на Господа,
СБ - София, 7.9.1924г.