Духът никога не може да влезе, докато не е здраво тялото.

Искаме да подчиним нашия ум. Мнозина хора – и тук, и в Америка, мислят, че човешкият ум е като луд кон, че той трябва да се възпита. Ако ти трябва да възпиташ ума, който кого ще възпита? Та лудият кон трябвало да се възпита. Не е съвсем правилно. Казват – човешкото сърце било грешно. Как ще поправиш туй сърце? Не седи въпросът там. Сърцето е отрицателната, меката страна. Има една малка болест в сърцето, пък в ума има едно малко отклонение – в неговия предметен ум, който е ангажиран с външната страна на природата. Но ние напълно може да разчитаме на своя ум, понеже той има божествен произход. Ако на ума си не разчиташ, на кого ще разчиташ? Казват: „На Божествения Дух.“ Божествен дух има там, дето е духът. Умът ще стане тяло на божествения дух. Духът никога не може да влезе, докато не е здраво тялото. Божественият дух не може да се всели, отвън да дойде, да ти говори. Но отвън да ти говори е механически процес, не е органически процес.

Настанало е Царството Божие,
НБ - София, 30.3.1941г.