Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно. Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва.

Ще се стремите да имате не доверие към хората, а вяра към Бога. И тази вяра да оживее у вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да не се боите. Ето един много добър пример: една сестра си изгубила пентаграмата, друга я намерила. Един губи, друг намира. Ние мислим, че това е загуба. Не сте загубили, но е трябвало да дадете нещо и то ще се намери. Човек трябва да има търпение, да чака. Божественият живот е тъй красив, тъй хубав, че всички неща се допълват. Човек трябва само да вижда Божиите пътища. Те са великолепни, не остават рани. Всички рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде нещо по-красиво. Ако в дадения случай човек няма вяра, тогава невидимият свят се въздържа. Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно. Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право. Но да се усили вярата, това е благородно. С една душа, с която минаваш по един и същи път, можеш да споделиш твоите изживявания. Въобще в съзнателния живот всичко трябва да бъде по Божественому.

Физическият и духовният човек,
КД - София, 22.9.1924г.