Целувката на майката е нежна, магнетична, на бащата - силна, електрична, на братът е благородна, на сестрата - чиста. А чистотата всякога носи топлина.

Някой казва: „Кога трябва да се моля?“ Определено е кога да се молиш. Дойде ти някоя болест, няма какво да философствуваш, ще се молиш. Заболи те кракът. Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си. Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога. Идеята за Бога е по-дълбока. Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо!“ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко!“ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко!“ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и какво сестрата - идеите на Божествените възможности. А майката и бащата са светът на Божествените прояви. Любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична. Нежността идва от магнетизъма, а силата на бащата иде от електричеството. Целувката на майката е нежна, магнетична, на бащата - силна, електрична, на братът е благородна, на сестрата - чиста. А чистотата всякога носи топлина. Само чистият човек носи топлина. Тела, които горят, могат ли да бъдат топли? Горещи могат да бъдат, но топли не могат да бъдат. Топлината носи свят, благороден, Божествен живот. Тя е нещо постоянно. А благородство и разширение дава братът. Синът определя, че електричеството носи разширение, значи и светлина трябва да носи. Силата на бащата седи в неговата светлина. Силното издава светлина, а нежното дава топлина. Те са мощни прояви. Топлото привлича, а светлото упътва. Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата. Някой казва: „Аз не искам да бъда майка.“ Той не разбира идеята. Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката. Друг казва: „Не искам да бъда баща.“ Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертвува всичко за него. А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е. проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата - това са възможности. На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот.

Възможности и прояви на Любовта,
КД - София, 22.10.1924г.