Кой какво работил, това и придобил.

Разправят за един английски философ, който написал едно отлично съчинение по философия на английски език, но разправя за себе си, че бил толкова слаб математик, та когато се отнасяло за някаква най-дребна сметка, викал жена си и малките си деца, да сметат заради него. Той писал чисто философски работи, написал една много хубава книга по френология, върху „естеството на човека“, но математическият му център, бил слабо развит. Той казвал: аз по математическите си способности не мога да се меря даже и с децата си. Ако всичките ми способности бяха така развити, както и математическите, щях да бъда цял идиот. Тъй щото, в едно отношение човек може да бъде философ, а в друго отношение – дете. Има философи, които са цели деца. Има жени, които са свършили по готвачество и каквото им дадеш да сготвят, всичко могат, но я ги тури да разрешат един морален въпрос, ще ти кажат: за това нещо не ме питай! За готвене всичко мога, но по моралните въпроси нищо не зная. Мъжът на тази жена вечерта донесе една торба със злато – задигнал я от някъде, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назад? – Задръж я! Да я задържи значи, да сготви нещо от нея. Но, ако на тази жена, донесат развалено месо да сготви нещо, ще каже: вън скоро това месо! То не е за готвене. Щом се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щом се отнася за парите, казва, нека останат тия пари в къщи, макар че са миризливички. Сега, някои хора, за оправдание на това положение, казват: е, слаб му е ангелът на човека, какво да се прави? Не, главата на този човек отгоре е слаба, затова е слаб и пред торбата със злато. Френолозите много добре разрешават този въпрос. Те казват, че съвестта у всички хора не е еднакво развита; разумността не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическите способности не са еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вярата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смелостта, решителността, всички тия способности и чувства не са еднакво развити във всички хора. Кой какво работил, това и придобил.

Той повелѣва на слънцето,
НБ - София, 15.3.1925г.