Това, което за нас е идейно, Божествено, то е нещо материално.

Това, което за нас е идейно, Божествено, то е нещо материално. Нашите мисли, които са отвлечени неща, във висшите светове са толкова гъсти, че на тях може да се посади лук, чесън и те да растат. В човека има две висши състояния. Те са причинното тяло и после идва будическото съзнание. Тези последни две области някои ги наричат безформени; не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се вижда, вижда се само една необятна светлина. (...) Щом известно същество няма тяло, то не е висше. Всички висши същества имат тела. Най-първо ще почувствувате, че имате душа, че има на какво да се осланяте. И това е същественото, което ви отличава. И щом казвате „Имам душа“, вие сте вече във въздуха. Душа, дух, ум и сърце - това са положения, които определят човека. Все трябва да имате нещо свое, за да сте човек. Ще бъдете или в света на сърцето, или в света на ума, или в света на душата, или в света на духа. В четири свята може да бъдете. Може на физическото поле да нямате нищо, но във висшите светове трябва да имате нещо. Страдате, то е реално; радвате се, то е реално. Защото какво седи в скръбта, ако нямате скръб, и какво седи в радостта, ако нямате радост. Зад скръбта и зад радостта седи мирът.

Образи на живата природа,
ООК - София, 24.12.1924г.