От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност! То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава.

Човек има една обща идея, а всичките други мисли се нареждат около тази идея. Щом се измени човек от вътре, непременно ще се измени и отвън. Човек по никой начин не може да изневери на себе си. Ако човек изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човекът направи една погрешка, неговото съзнание е над погрешката. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка. Неговото съзнание е винаги будно, той знае, че е направил една погрешка, може да не знае всичката си погрешка, но отчасти той знае, че е направил погрешка. Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби. Ако тя се загуби, ако човек изневери на себе си – той свършва със себе си. Той се обезличава. Това са само метафизически допущения, такова изчезване можем да допуснем само, обаче никой човек не иска да изчезне. Изучавайте психологията на хората каква е. Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане. Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира. Защо оставя той това писмо? Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него. Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е. празна дума е това. Какво значи това, че той не иска да живее? Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот. Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават. Човек някой път иска да надхитри съдбата. Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва. Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя. Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш. От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение. А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем. Тъй че, вие няма да мислите, че може да минете така. Този, кармическият закон ще ви хване. Там работят разумни същества, те ще ви спрат. Ти трябва да съзнаеш в себе си, че по-умен не можеш да бъдеш от тях и ще завършиш своята еволюция тъй както Бог е наредил в света. Всички вие трябва да схващате тъй живота. Когато някой път ви нападнат меланхолични мисли, например някой казва: „Не ми се живее вече“, аз разбирам, че не иска да плаща дългове; то му се живее, но дългове има. Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Във всинца ви искам да вложа тази мисъл: не мислете, че може да живеете един такъв горе-долу живот. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност! То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз. И тогава, ако някой път дойдат недоразбирания в самите вас, тия неща лесно може да се уредят.

Що е единица. Числа и дѣйствия,
МОК - София, 14.12.1924г.