Обичат се само слабите същества, защото те не заемат нито време, нито пространство.

Привикнете да считате, че всяко желание, било в положителен, било в отрицателен смисъл, е реално. Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога. Това е едното положение. Второто положение е следното: невъзможностите за Бога са възможности за човека. Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможното за Бога? (Отговор: Грехът е невъзможен за Бога, а за човека е възможен.) Кое пък е невъзможното за човека? – Човек не може да бъде Любов. (Реплика: Да, но човек може да прояви Любовта.) Той проявява Любовта, но не е Любов. Любовта е атрибут само на Бога. Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов. Това подразбира, че Бог, Който е в хората, е Любов. Човекът е наречен същество на мисълта, а не същество на Любовта. Всички тия неща представляват гимнастика за ума. Те са математически величини, които не трябва да считате за абсолютни; аз ги наричам относителни разсъждения на ума. Ако човек е невнимателен, може да изнесе от тези разсъждения отрицателни резултати. Вие казвате: „Всичко е възможно за Бога.“ Ние сега говорим за невъзможното у Бога. Питам ви: възможно ли е Бог да стане човек? Сега ние настъпваме в една област на противоречията. Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си? – Един взема повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога? Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно. За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта. Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът. Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи. Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното. А кое е възможното за човека? – Грехът. За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да дойде положителното у човека. Това са само разсъждения, които могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни. Ние обаче не можем нито да отричаме, нито да твърдим тия неща. Ние виждаме, че Любовта в живота се ражда при следното положение: когато видим едно слабо същество, сърцето ни се отваря, в нас се заражда Любов. Когато се намерим пред някое силно същество, ние не можем да се смилим над него, не можем да го обичаме. Обичат се само слабите същества, защото те не заемат нито време, нито пространство.

Възможното у Бога, възможното у човѣка / Двете възможности,
МОК - София, 18.1.1925г.