Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите.

Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света? Бог ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания? Ние казваме, че дяволът ни мъчи. Как може да ни мъчи дяволът? Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи. Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи? Дяволът ли го мъчи, та плаче? Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов? Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е? Какво ще стане със сестричето? – Ще ослепее. После, пак дойде братчето, иска ухото му. След това другото. Защо? Защото се влюбило в него. Оставете се от тази любов, която заробва хората. Тази любов съществува в света. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие. Тя не създава противоречия в живота. За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази любов в душата си! Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз! Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз?" Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него! Някой се облякал хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите. Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите. А сега? Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист. - Защо? - Защото не е в православната църква. Като че Христос е влязъл в православната църква! Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците! Че кой свещеник служи на Бог без пари? Ще кажете: Напада ни! - Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учител! Покажете вашия идеал пред света! Нека не се позори Христос! Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име. Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей. А вие с каква почит ще се похвалите днес? С какво се почита днес Христос между Християнските народи?

В който град влязвате,
НБ - София, 29.3.1925г.