Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света.

Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен? – Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своят живот на другите. Някой казва: Аз имам право да мисля, както искам. Не съм ли свободен? - Да, братко, ти трябва да знаеш, че си само един конец от цялото въже. Ти дължиш твоя ум, твоите мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагат. Не мислете, че в великото Бяло Братство има някакви амбиции, като нашите. Не, когато някой замисли да напише нещо, веднага много Бели Братя се събират около него и казват: Чакай да му помогнем! Те се радват на всяко нещо, което излезе от перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски. Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате. Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души.

В който град влязвате,
НБ - София, 29.3.1925г.